ani4ka (Ангелина Петкова) ani4ka (Ангелина Петкова)
2 100
31 jul 2008, 23:02

На И.

682 0 2

Мисля, че заспивам, а те рисувам...

С длани!

И те стоплям без слова.

Устни в твоите въображаемо допирам,

а ти отваряш моите сетива.

 

И в тази песен търся тебе

и те чакам там - под синьото небе.

Виждаш ли звездата наша горе -

трепти, ала не свети...

От небето пада мъртва -

без любов...

 

И ако погледнеш към луната

през прозореца на твоя дом,

ще чуеш моя вик далечен

и поканата за чаша тъмен ром.

 

Искам пак да бъдеш моята реалност

и отново да си част от мен.

Да върнем пак онази радост

и да полетим в небето с ангелски криле...

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Ангелина Петкова Todos los derechos reservados

Por favor, valore anónima y concienzudamente

Comentarios

Selección del editor

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Poesía 4.9K 5.0

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Poesía 5.3K 5.0

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Poesía 5.7K 5.0

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Poesía 7K 5.0

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Poesía 6.3K 4.9

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Poesía 4.8K 5.0