ani4ka (Ангелина Петкова) ani4ka (Ангелина Петкова)
2 100
Jul 31, 2008, 11:02 PM

На И.

  Poetry » Love
683 0 2

Мисля, че заспивам, а те рисувам...

С длани!

И те стоплям без слова.

Устни в твоите въображаемо допирам,

а ти отваряш моите сетива.

 

И в тази песен търся тебе

и те чакам там - под синьото небе.

Виждаш ли звездата наша горе -

трепти, ала не свети...

От небето пада мъртва -

без любов...

 

И ако погледнеш към луната

през прозореца на твоя дом,

ще чуеш моя вик далечен

и поканата за чаша тъмен ром.

 

Искам пак да бъдеш моята реалност

и отново да си част от мен.

Да върнем пак онази радост

и да полетим в небето с ангелски криле...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Ангелина Петкова All rights reserved.

Please rate anonymously and conscientiously.

Comments

Editor's choice

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Poetry 5.7K 5.0

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Poetry 4.9K 5.0

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Poetry 9.9K 5.0

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Poetry 4.3K 5.0

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Poetry 7K 5.0

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Poetry 4.2K 5.0