На И.
Мисля, че заспивам, а те рисувам...
С длани!
И те стоплям без слова.
Устни в твоите въображаемо допирам,
а ти отваряш моите сетива.
И в тази песен търся тебе
и те чакам там - под синьото небе.
Виждаш ли звездата наша горе -
трепти, ала не свети...
От небето пада мъртва -
без любов...
И ако погледнеш към луната
през прозореца на твоя дом,
ще чуеш моя вик далечен
и поканата за чаша тъмен ром.
Искам пак да бъдеш моята реалност
и отново да си част от мен.
Да върнем пак онази радост
и да полетим в небето с ангелски криле...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Ангелина Петкова Всички права запазени
