ani4ka (Ангелина Петкова)
100 363
31.07.2008 г., 23:02 ч.

На И. 

  Поезия » Любовна
540 0 2

Мисля, че заспивам, а те рисувам...

С длани!

И те стоплям без слова.

Устни в твоите въображаемо допирам,

а ти отваряш моите сетива.

 

И в тази песен търся тебе

и те чакам там - под синьото небе.

Виждаш ли звездата наша горе -

трепти, ала не свети...

От небето пада мъртва -

без любов...

 

И ако погледнеш към луната

през прозореца на твоя дом,

ще чуеш моя вик далечен

и поканата за чаша тъмен ром.

 

Искам пак да бъдеш моята реалност

и отново да си част от мен.

Да върнем пак онази радост

и да полетим в небето с ангелски криле...

© Ангелина Петкова Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??