25 ene 2006, 20:14
На Ива
Небето с наметало от звезди,
облякло е заспалата река,
надвисналите плачещи върби,
самотни стражи, там са и сега...
Скалите също чакат ни и пясъка,
по който двете с тебе тичахме
и весел детски смях сред плясъка
на рибите като фонтан избухваше.
И дървената рамка на прозореца
в очакване задрямала, самотна,
в градината отново цъфна здравеца
и пак заплака старата лоза!
И аз заплаках-беше ми виновно,
разпиляхме нашите мечти,
блянове от времето безгрижно
са спомен, но го пазя-пазиш го и ти!
облякло е заспалата река,
надвисналите плачещи върби,
самотни стражи, там са и сега...
Скалите също чакат ни и пясъка,
по който двете с тебе тичахме
и весел детски смях сред плясъка
на рибите като фонтан избухваше.
И дървената рамка на прозореца
в очакване задрямала, самотна,
в градината отново цъфна здравеца
и пак заплака старата лоза!
И аз заплаках-беше ми виновно,
разпиляхме нашите мечти,
блянове от времето безгрижно
са спомен, но го пазя-пазиш го и ти!
© ИЛИЯНА ТОДОРОВА Todos los derechos reservados
Свързани произведения
Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
-
Страшно ми харесва...Напомня ми на моето детство и на моето село...Поздрави!
-
Много образно.Браво!
-
Благодаря ви за критиката,ще се опитам да направя нещо с него.Аз не съм поет,те са моя свят,но се престраших да ги споделя с вас.
-
добро начало, но към края ... писателче е прав , дерзай
Propuestas
© 2003-2024, Georgi Kolev. Todos los derechos reservados. Las obras son propiedad de sus autores.
Молитва
15.04.1992г.
Черна, безпощадна нощ.Дъждът вали.
Уплашена луната нейде се е скрила.
Дъждът вали и слива се с моите сълзи
и срещу мене се надига страшна сила.
Кръвта ми се е сляла с реката,
придавайки и непокорност, дива мощ
и вярата ми разпокъсана лежи в краката
на тази завладяваща студена нощ.
Дърветата молитвено протегнали са клони,
но вятъра е безпощаден- кърши всичко.
Пред черната кралица, като пред икона,
са паднали да молят милост всички.
А някъде един прозорец свети
и моята молитва отправя се на там.
И мислите, и чувствата ми в молитвата са влети
и нищо повече не искам да и дам.
Но до прозореца молитвата ми не успя да стигне,
погълна я в черната си паст нощта.
И тръгнах си със стъпки бавни, тихи....
вървейки право към една лъжа.
Писала съм го на 15г. за теб, Сис :*