На Ива
Небето с наметало от звезди,
облякло е заспалата река,
надвисналите плачещи върби,
самотни стражи, там са и сега...
Скалите също чакат ни и пясъка,
по който двете с тебе тичахме
и весел детски смях сред плясъка
на рибите като фонтан избухваше.
И дървената рамка на прозореца
в очакване задрямала, самотна,
в градината отново цъфна здравеца
и пак заплака старата лоза!
И аз заплаках-беше ми виновно,
разпиляхме нашите мечти,
блянове от времето безгрижно
са спомен, но го пазя-пазиш го и ти!
облякло е заспалата река,
надвисналите плачещи върби,
самотни стражи, там са и сега...
Скалите също чакат ни и пясъка,
по който двете с тебе тичахме
и весел детски смях сред плясъка
на рибите като фонтан избухваше.
И дървената рамка на прозореца
в очакване задрямала, самотна,
в градината отново цъфна здравеца
и пак заплака старата лоза!
И аз заплаках-беше ми виновно,
разпиляхме нашите мечти,
блянове от времето безгрижно
са спомен, но го пазя-пазиш го и ти!
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© ИЛИЯНА ТОДОРОВА Всички права запазени
