Jan 25, 2006, 8:14 PM

На Ива

  Poetry
1.1K 1 5
Небето с наметало от звезди,
облякло е заспалата река,
надвисналите плачещи върби,
самотни стражи, там са и сега...

Скалите също чакат ни и пясъка,
по който двете с тебе тичахме
и весел детски смях сред плясъка
на рибите като фонтан избухваше.

И дървената рамка на прозореца
в очакване задрямала, самотна,
в градината отново цъфна здравеца
и пак заплака старата лоза!

И аз заплаках-беше ми виновно,
разпиляхме нашите мечти,
блянове от времето безгрижно
са спомен, но го пазя-пазиш го и ти!

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© ИЛИЯНА ТОДОРОВА All rights reserved.

Comments

Comments

  • написаното ме върна години на зад,а премълчаното...Най-щастливият период от живота ми,винаги ще помня...И за да доувековечим този прозорец, който още ми е пред очите :
    Молитва
    15.04.1992г.
    Черна, безпощадна нощ.Дъждът вали.
    Уплашена луната нейде се е скрила.
    Дъждът вали и слива се с моите сълзи
    и срещу мене се надига страшна сила.
    Кръвта ми се е сляла с реката,
    придавайки и непокорност, дива мощ
    и вярата ми разпокъсана лежи в краката
    на тази завладяваща студена нощ.
    Дърветата молитвено протегнали са клони,
    но вятъра е безпощаден- кърши всичко.
    Пред черната кралица, като пред икона,
    са паднали да молят милост всички.
    А някъде един прозорец свети
    и моята молитва отправя се на там.
    И мислите, и чувствата ми в молитвата са влети
    и нищо повече не искам да и дам.
    Но до прозореца молитвата ми не успя да стигне,
    погълна я в черната си паст нощта.
    И тръгнах си със стъпки бавни, тихи....
    вървейки право към една лъжа.

    Писала съм го на 15г. за теб, Сис :*
  • Страшно ми харесва...Напомня ми на моето детство и на моето село...Поздрави!
  • Много образно.Браво!
  • Благодаря ви за критиката,ще се опитам да направя нещо с него.Аз не съм поет,те са моя свят,но се престраших да ги споделя с вас.
  • добро начало, но към края ... писателче е прав , дерзай

Editor's choice

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...