Погледни я, красивата бяла Луна.
Подарила ни свършени нощи.
Да я пипнем ли? Търсихме с тебе следа
по-пътеката, двамата, снощи...
Погледни я, красиво приседнала в трон.
Колко царствено гледа ни нощем.
Ти избра си звезда, преродена във стон,
невидяла любов, непочувствала, още...
Погледни я, познатата стара Луна.
Има друго лице за поети.
Малко тъжно, греховно, било е, кога...
Обърни я. Видя ли... Не свети.
© Валдемар Todos los derechos reservados
Трогна ме до сълзи.
Ужасно е красиво.
Щеше ми се да ти репликирам стихотворно, но ми избягаха всички думи.
Ако ти кажа, че го чета за стотен (сигурно) път, ще ми повярваш ли