Погледни я, красивата бяла Луна.
Подарила ни свършени нощи.
Да я пипнем ли? Търсихме с тебе следа
по-пътеката, двамата, снощи...
Погледни я, красиво приседнала в трон.
Колко царствено гледа ни нощем.
Ти избра си звезда, преродена във стон,
невидяла любов, непочувствала, още...
Погледни я, познатата стара Луна.
Има друго лице за поети.
Малко тъжно, греховно, било е, кога...
Обърни я. Видя ли... Не свети.
© Валдемар All rights reserved.
argonyk
Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
Alex.Malkata
Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...
На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...
Katriona
Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...
voda
Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
