На жасмина в клонака красив
вятър пролетен листи люлее...
А в гърдите ми с порив тъй див
пак за него аз с нежност лелея...
И прикрила с воалче плътта
не заспивам през дългите нощи...
Сякаш с мен се шегува лъстта –
ту ме буди, ту чезне в сън още...
Но ще тръгна към тоз небосклон
с цвят и вятър в косите си луди...
Ще намеря пътечка в тих стон
към сърцето му с рой пеперуди... ...