16 ago 2015, 22:14

На жена ми /сонет/ 

  Poesía » De amor, Formas graves
372 1 4

На жена ми /сонет/

При тебе пак съм аз любима!
При тебе винаги ще спра...
Дори  при мене  да е зима,
цветя за теб ще набера!

При теб в живота ще остана,
и да лекувам всяка рана!
Макар, че вече не съм млад,
чрез теб приемам този свят!

Туй свято чувство в нас остана!
Но не застана между нас!
Признавам още твойта власт...
За мен си винаги"осанна"!

Ти беше смисъл в  мойте дни!
Не си ми само хоби ти!


 

© Христо Славов Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
  • За мен квалификацията не е толкова важна! За Вас това изглежда не е точно така.Благодаря за вниманието!
  • Ах..!!
  • Ако трябва да сме точни, това не е Щекспиров сонет, а Онегинска строфа.
    По-рядко се среща.
  • "При теб в живота ще остана,
    и да лекувам всяка рана!
    Макар, че вече не съм млад,
    чрез теб приемам този свят!"

    Великолепно! Поздравления!
Propuestas
: ??:??