21 may 2011, 1:40

На жената

  Poesía
905 0 1



НА ЖЕНАТА


Прекрасни, падащите утринни лъчи,

те палави играят във вашите коси.

Коси от вятъра тъй нежно разпилени,

с красотата си държащи мъжките сърца пленени.


Очи пленителни, тъй нежни и прекрасни,

те светят неуморно, като звезди на небосклон, тъй ясни.

За да можем пътя в тъмнината да намираме,

и до вашата пленителна харизма, мъжете да се спираме.


Усмивка, така прекрасна като утринна зора,

зора, която блясъка оставя в капчица роса.

Усмивка мила, чувствена и нежна,

която за мъжа ще сгрее зимата жестока, снежна.


Глас меден, звънък и опияняващ,

като камбанка той трептящ, сред вятъра смразяващ.

Като песен този глас тъй мил и благ се рее,

и заради този глас, мъжът във свойта зима ще живее.


И ето как мъжът, самотен бродещ търси ден и нощ,

той търси без умора свойта мощ.

И вярвайки, че неговата мощ се корени в съдбата,

достигнал той до нея, разбира, че тя се крие във жената.


 

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Андриан Георгиев Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...