21 may 2011, 1:40

На жената

  Poesía
911 0 1



НА ЖЕНАТА


Прекрасни, падащите утринни лъчи,

те палави играят във вашите коси.

Коси от вятъра тъй нежно разпилени,

с красотата си държащи мъжките сърца пленени.


Очи пленителни, тъй нежни и прекрасни,

те светят неуморно, като звезди на небосклон, тъй ясни.

За да можем пътя в тъмнината да намираме,

и до вашата пленителна харизма, мъжете да се спираме.


Усмивка, така прекрасна като утринна зора,

зора, която блясъка оставя в капчица роса.

Усмивка мила, чувствена и нежна,

която за мъжа ще сгрее зимата жестока, снежна.


Глас меден, звънък и опияняващ,

като камбанка той трептящ, сред вятъра смразяващ.

Като песен този глас тъй мил и благ се рее,

и заради този глас, мъжът във свойта зима ще живее.


И ето как мъжът, самотен бродещ търси ден и нощ,

той търси без умора свойта мощ.

И вярвайки, че неговата мощ се корени в съдбата,

достигнал той до нея, разбира, че тя се крие във жената.


 

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Андриан Георгиев Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...