На Живота красивото
Огнен, Залезът се плисва
и потича като злато,
с пръсти огнени цветя изписва
по притихналото Лято.
На небето пламъци танцуват
и пукат облаците - нажежени до червено.
Искрици в огъня лудуват,
а после падат и заспиват уморено.
Вятърът тогава се разбужда
и по Лятото се плъзва бавно.
С хладни пръсти нежно го събужда
и със Залеза се сливат плавно.
Тримата танцуват за притихналия свят,
у него будят дивото
и, пламнали, очите ми горят,
пред на Живота красивото.
В това море от злато
да потъна си мечтая.
На това вълшебно лято
до смъртта си искам да ухая.
¿Quieres leer más?
Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.
© Мария Панкова Todos los derechos reservados
