4 апр. 2010 г., 16:46

На Живота красивото

830 0 4

Огнен, Залезът се плисва
и потича като злато,
с пръсти  огнени цветя изписва
по притихналото Лято.

На небето пламъци танцуват
и пукат облаците - нажежени до червено.
Искрици в огъня лудуват,
а после падат и заспиват уморено.

Вятърът тогава се разбужда
и по Лятото се плъзва бавно.
С хладни пръсти нежно го събужда
и със Залеза се сливат плавно.

Тримата танцуват за притихналия свят,
у него будят дивото
и, пламнали, очите ми горят,
пред на Живота красивото.

В това море от злато
да потъна си мечтая.
На това вълшебно лято
до смъртта си искам да ухая.

 

 

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Мария Панкова Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Разбирам те!
    Това което ти писах е защото думите имат силата да превръщат в реалност изреченото, словото пребъдва в реалния ни живот, ако не го вярваш, все пак имаш време пред себе си да се увериш!
    Силата на словото е толкова голяма, че може да създава и да руши!
    Бъди щастлива!
  • Евгения , ще се опитам да те успокоя като кажа , че обичам живота до лудост , Моят живот, а темата за смъртта...тя просто ми е интересна и някак вълнуваща . Пък и защо да я превръщам в тема табу? Ако те подтиска това , което пиша и те навява на мисълта , че съм бъдещ самоубиец - просто не го чети
  • В момента такъв е изгревът - прекрасен...!!!
    "Огнен, Залезът се плисва
    и потича като злато,"
    .....................
    "В това море от злато
    да потъна си мечтая."

  • Ето, това е хубаво, но пак на края...не може ли"На това вълшебно лято
    искам да приличам и ухая."

Выбор редактора

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...