На Живота красивото
Огнен, Залезът се плисва
и потича като злато,
с пръсти огнени цветя изписва
по притихналото Лято.
На небето пламъци танцуват
и пукат облаците - нажежени до червено.
Искрици в огъня лудуват,
а после падат и заспиват уморено.
Вятърът тогава се разбужда
и по Лятото се плъзва бавно.
С хладни пръсти нежно го събужда
и със Залеза се сливат плавно.
Тримата танцуват за притихналия свят,
у него будят дивото
и, пламнали, очите ми горят,
пред на Живота красивото.
В това море от злато
да потъна си мечтая.
На това вълшебно лято
до смъртта си искам да ухая.
© Мария Панкова Всички права запазени
Свързани произведения
Коментари
-
Евгения , ще се опитам да те успокоя като кажа , че обичам живота до лудост , Моят живот, а темата за смъртта...тя просто ми е интересна и някак вълнуваща . Пък и защо да я превръщам в тема табу? Ако те подтиска това , което пиша и те навява на мисълта , че съм бъдещ самоубиец - просто не го чети
-
В момента такъв е изгревът - прекрасен...!!!
"Огнен, Залезът се плисва
и потича като злато,"
.....................
"В това море от злато
да потъна си мечтая."
-
Ето, това е хубаво, но пак на края...не може ли"На това вълшебно лято
искам да приличам и ухая."
Предложения
© 2003-2024, Георги Колев. Всички права запазени. Произведенията са собственост на техните автори.
Това което ти писах е защото думите имат силата да превръщат в реалност изреченото, словото пребъдва в реалния ни живот, ако не го вярваш, все пак имаш време пред себе си да се увериш!
Силата на словото е толкова голяма, че може да създава и да руши!
Бъди щастлива!