На Живота красивото
Огнен, Залезът се плисва
и потича като злато,
с пръсти огнени цветя изписва
по притихналото Лято.
На небето пламъци танцуват
и пукат облаците - нажежени до червено.
Искрици в огъня лудуват,
а после падат и заспиват уморено.
Вятърът тогава се разбужда
и по Лятото се плъзва бавно.
С хладни пръсти нежно го събужда
и със Залеза се сливат плавно.
Тримата танцуват за притихналия свят,
у него будят дивото
и, пламнали, очите ми горят,
пред на Живота красивото.
В това море от злато
да потъна си мечтая.
На това вълшебно лято
до смъртта си искам да ухая.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Мария Панкова Всички права запазени
