27 feb 2008, 17:02

На Йовков 1 

  Poesía
743 0 7
 

Напевно чувам още колелетата.
Припомнили ми един безсмъртен блян.
За доброто във сърцата и порива,
от Йовков завещан.
Един е Йовков за България,
един за Добруджанската земя.
Бард с достойно име
и бели рози във душа.
Животът с тъжна песен е изпят,
минорна музика сред кръговрат...

ПП. Постарах се да включа заглавията на два от любимите ми разкази - "Песента на колелетата"; "Белите рози".

© Любослава Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??