27 feb 2008, 17:02

На Йовков 1

Poesía

1.1K 0 7

Напевно чувам още колелетата.
Припомнили ми един безсмъртен блян.
За доброто във сърцата и порива,
от Йовков завещан.
Един е Йовков за България,
един за Добруджанската земя.
Бард с достойно име
и бели рози във душа.
Животът с тъжна песен е изпят,
минорна музика сред кръговрат...

ПП. Постарах се да включа заглавията на два от любимите ми разкази - "Песента на колелетата"; "Белите рози".

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

Comentarios

tiha_chest (Марина Стоянова)

Ако Йовков бе жив, със сигурност щеше да е трогнат от стиха ти, мила! Поклон пред творчеството му, което и на мен ми е любимо, целувки и прегръдки за теб

2008-03-09T13:40:24+02:00
пинда.св (Стоян Владов)

Чудно-хубаво е , че някой все пак се връща към вечните и святите на нашето слово.

2008-03-04T17:58:27+02:00
perfectstranger (Димитър Станчев)

Браво!Страхотно е внушението!Йовков е един от любимите ми български автори.

2008-03-04T17:52:06+02:00
Индиана (Криси)

Браво, будно, добро и талантливо момиче!!!
С обич и закъснял поздрав!!!

2008-03-01T01:35:01+02:00
аннавлад (Анна Дюлгерова)

За мен най-любимия писател! Поклон!

2008-02-27T23:07:15+02:00