Напевно чувам още колелетата.
Припомнили ми един безсмъртен блян.
За доброто във сърцата и порива,
от Йовков завещан.
Един е Йовков за България,
един за Добруджанската земя.
Бард с достойно име
и бели рози във душа.
Животът с тъжна песен е изпят,
минорна музика сред кръговрат...
ПП. Постарах се да включа заглавията на два от любимите ми разкази - "Песента на колелетата"; "Белите рози".
© Любослава Всички права запазени