21 nov 2008, 18:53

На кладата 

  Poesía » De amor
773 0 7
Стотици хора крещяха - "На кладата!"
Искаха зрелищна смърт точно сега.
С неприязън плюваха "Избраната" -
Завързана, усмихната... Сама.
-Горете ме! Аз имам толкова,
че мога да изпепеля телата ви,
мога да живея и след кладата,
знам, че ще ме има във сърцата ви!
"Вещица" - крещяха. До един се смеят.
В средата- толкова красива-тя.
Tе съдят- никога не ще посмеят
сами да страдат зарад любовта! ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Георги Зафиров Todos los derechos reservados

Propuestas
: ??:??