На кладата
Стотици хора крещяха - "На кладата!"
Искаха зрелищна смърт точно сега.
С неприязън плюваха "Избраната" -
Завързана, усмихната... Сама.
-Горете ме! Аз имам толкова,
че мога да изпепеля телата ви,
мога да живея и след кладата,
знам, че ще ме има във сърцата ви!
"Вещица" - крещяха. До един се смеят.
В средата- толкова красива-тя.
Tе съдят- никога не ще посмеят
сами да страдат зарад любовта!
-За вас е грях, за мене щастие
да мога да покажа на света,
че няма никъде такава власт,
която, оковавайки да спира обичта!
Аз съм млада, хубава и зная,
чувствата ми са богати и кънтят,
дори във пепел тялото да стане,
ще съм жива и след огъня горящ!
А вие приближете се до мене,
за да може любовта да ви погали.
Който тук се смята за безгрешен,
нека пръв със факлата да пали!..
Тълпата замлъкна, отдръпна се срамно.
Жената на кладата затвори очи!
-"След мен ще горят още много безславно"
Заплака горчиво...
И пламна в искри.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Георги Зафиров Всички права запазени
