20 feb 2008, 12:29

На кладата гореше любовта 

  Poesía
614 0 7
Назад!... Назад!... Крещяха всички,
тълпата път направи,
във бяло мина тиха колесницата,
отправяща се към запалената клада.
Свалиха, влачейки, една порочница,
плачеща в утеха грешница,
завързаха я там в средата... зверски,
в сълзи обляна, тиха, светеща.
Слепците с викове осъждаха я,
със чувства, хвърлени от тях отдавна,
в едно събрали се лъжи и истини,
със злоба режеща... и остро-хладна. ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Георги Зафиров Todos los derechos reservados

Propuestas
: ??:??