Nando (Георги Зафиров)
93 317
20 февр. 2008 г., 12:29

На кладата гореше любовта 

  Поэзия
590 0 7

Назад!... Назад!... Крещяха всички,
тълпата път направи,
във бяло мина тиха колесницата,
отправяща се към запалената клада.

Свалиха, влачейки, една порочница,
плачеща в утеха грешница,
завързаха я там в средата... зверски,
в сълзи обляна, тиха, светеща.

Слепците с викове осъждаха я,
със чувства, хвърлени от тях отдавна,
в едно събрали се лъжи и истини,
със злоба режеща... и остро-хладна.

На кладата! Горете я! Умри!
С очи вампирски вперени крещят.
Моли за милост! Нали си истинска!
Със факли слепота изправени стоят.

На кладата стоеше, бяла, истинска,
тъй нежна и омайна - Любовта,
и само кимаше, набожно се усмихваше
на някаква жена в тълпата от тела.

И тя пристъпи, и изправи се пред всички,
със черни дрехи и угаснали очи,
изсмя се честно, някак си нелепо,
и после глас в небето извиси...

Ума ли си загубихте? Неверници проклети!
дори и аз безсилна съм пред любовта,
към кладата обърната, поклон поднесе и,
и първа огъня запали тя!

 

© Георги Зафиров Все права защищены

Свързани произведения
Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
Предложения
: ??:??