22 dic 2009, 20:48

На Коледната вечер тишината

  Poesía » Otra
696 0 3

На Коледната вечер тишината

пленява с обич цялата планета.

На гости идва, гиздава, шейната,

подкарана от весели джуджета.

 

Добрият старец там се смее,

очите му - унесено огрени.

На Коледа звънчетата му пеят

и всички чакат умните елени.


Мъдрува старецът и пред зори

чрез истината съществува.

Преминал е за нас реки, гори,

защото знае, че си струва.


Човечното изпъква в миг,

поднесено със радост свята.

И всеки става ученик -

доброто шества по Земята!

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Мери Попинз Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...