13 mar 2025, 19:31

На колко години съм?

461 3 4

На колко години съм? 

На достатъчно!

 

За да не търся в думите истина скрита,

а в тишината, що топли и свети,

в погледа чист, що душа не изпитва,

но в него искрят небеса и куплети.

 

На достатъчно, за да зная добре,

че времето взема, но също и дава,

че силният не е онзи, що бърза напред,

а този, що спира, когато остава.

 

На достатъчно, за да видя с очи,

че славата не е безплатна,

че щастието истинско е в шепа лъчи,

а не във тълпите, що ръкопляскат.

 

На достатъчно, за да вярвам в едно –

че всичко ценно не се притежава,

а само се дава – с обич, с крило,

от сърце, що умее да бъде жарава.

 

На колко години съм?

На недостатъчно!

Все още живея с надежда…

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Християна Манева Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • И на мен ми харесва! Поздравления!
  • Anabell, много си права! Благодаря за точния коментар! Ranrozar, благодаря!
  • Харесва ми!
  • Годините нямат никакво значение, защото един човек и на 25 може да бъде по-мъдър от този на 50. Важно е какво е преживял, как и по какъв начин и дали го е преодолял и какви поуки си е извадил. Дали е оцелял сам или някой му е помогнал също е много важно. Не сме толкова различни хората в различието си. Има две простички нещица, които ни оеднаквяват или различават. Наличието или липсата на любов. Който обича автоматично е застрахован от това да греши, защото дори да го направи, знае как да постъпи след това, така че .. даже да превърне грешката в трамплин за нови възходи на любовта. Личи си.. от малко си личи, кой човек обича и кой носи непочистената печка на миналото като травми, страхове, през които премерва с очи на скъперник всеки човек и всичко по пътя си. А после търси в другите вината, защото егото му пречи да признае своята.

Selección del editor

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...