13.03.2025 г., 19:31

На колко години съм?

456 3 4

На колко години съм? 

На достатъчно!

 

За да не търся в думите истина скрита,

а в тишината, що топли и свети,

в погледа чист, що душа не изпитва,

но в него искрят небеса и куплети.

 

На достатъчно, за да зная добре,

че времето взема, но също и дава,

че силният не е онзи, що бърза напред,

а този, що спира, когато остава.

 

На достатъчно, за да видя с очи,

че славата не е безплатна,

че щастието истинско е в шепа лъчи,

а не във тълпите, що ръкопляскат.

 

На достатъчно, за да вярвам в едно –

че всичко ценно не се притежава,

а само се дава – с обич, с крило,

от сърце, що умее да бъде жарава.

 

На колко години съм?

На недостатъчно!

Все още живея с надежда…

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Християна Манева Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • И на мен ми харесва! Поздравления!
  • Anabell, много си права! Благодаря за точния коментар! Ranrozar, благодаря!
  • Харесва ми!
  • Годините нямат никакво значение, защото един човек и на 25 може да бъде по-мъдър от този на 50. Важно е какво е преживял, как и по какъв начин и дали го е преодолял и какви поуки си е извадил. Дали е оцелял сам или някой му е помогнал също е много важно. Не сме толкова различни хората в различието си. Има две простички нещица, които ни оеднаквяват или различават. Наличието или липсата на любов. Който обича автоматично е застрахован от това да греши, защото дори да го направи, знае как да постъпи след това, така че .. даже да превърне грешката в трамплин за нови възходи на любовта. Личи си.. от малко си личи, кой човек обича и кой носи непочистената печка на миналото като травми, страхове, през които премерва с очи на скъперник всеки човек и всичко по пътя си. А после търси в другите вината, защото егото му пречи да признае своята.

Избор на редактора

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Моли се само да не ти се случа....

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...