В тъмната нощ самотата прегръщам, а в тишината гласът ти звучи... В тъмната нощ аз протягам ръката и тръгвам след теб, но уви... В тъмнината следите изгубих и звук не дочувах дори. И крачка напред, и усещам света под краката ми как се руши.
 Затварям очи и си спомням за всички отминали дни, но късно е вече, усещам света под краката ми как се руши!... Опитвам се всичко да върна... И крачка назад - не върви. С поглед отчаян ТЕБ търся и викам, макар и безкрай да боли...
 Аз отговор чувам и тръгвам, аз тръгвам, където повика ме ти... Но с болка в съцето усещам - света под краката ми ти разруши...