May 16, 2006, 11:35 AM

На края...

Poetry

761 0 0

В тъмната нощ самотата прегръщам, а в тишината гласът ти звучи... В тъмната нощ аз протягам ръката и тръгвам след теб, но уви... В тъмнината следите изгубих и звук не дочувах дори. И крачка напред, и усещам света под краката ми как се руши.
Затварям очи и си спомням за всички отминали дни, но късно е вече, усещам света под краката ми как се руши!... Опитвам се всичко да върна... И крачка назад - не върви. С поглед отчаян ТЕБ търся и викам, макар и безкрай да боли...
Аз отговор чувам и тръгвам, аз тръгвам, където повика ме ти... Но с болка в съцето усещам - света под краката ми ти разруши...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

Comments

Editor's choice

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Poetry 4.1K 5.0

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Poetry 5.1K 5.0

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Poetry 5.6K 5.0

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Poetry 6.3K 4.9

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Poetry 5.7K 5.0

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Poetry 5.3K 5.0