25 mar 2016, 16:19

На кръглата маса

763 0 14

Животът ми е сякаш кръгла маса

с покривка от годишен календар.

Покривката е сива, без украса-

от Бога ми е тя годишен дар.

 

И храня се на нея със проблеми,

а хляба ми е полусух комат.

Пред мене има чаши две- големи,

за пиене по навика познат.

 

Във ляво чашата е пълна с грижи,

а вдясно с радост чашата стои.

По- често лявата в ръка се движи,

а празна- дясната, не ме пои.

 

Че лявата живота я допълва

и аз на глътки с нея пия най

А дясната пък рядко се напълва,

но я изпивам винаги докрай.

 

Една покривка сменям на година

и остарява моето место.

От пиене на радости и грижи

увяхва бавно моето листо.

 

А свършат ли дарените покривки

и празен ще остане моят стол.

И ще забравя женските усмивки,

защото ще съм само лъч и сол...

 

 

 

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Никола Апостолов Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Ето ме и мен!За пръв път посещавам страницата ви.Образно и безупречно разказвате.А като че ли в творбите на нас ,живялите малко повече,по правило има и малко тъга.....А пак по правило до някъде човек сам си пълни чашите....Само до някъде......
  • Чудесно! Поздрави за поезията!
  • Силна поезия!
  • Благодаря, Приятели! Изненадан съм и искрено се радвам, че харесвате и високо оценявате написаното!! Идеята ми хрумна, когато жена ми ме накара да изпера покривката, защото я изцапах по невнимание! Беше ми криво, но пък се роди това произведение! Желая ви хубави събота и неделя! Поздрави!!
  • Невероятен стих! Хвана ме за гърлото! Бъдете жив и здрав и с повече посягания на дясно!

Selección del editor

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...