25 мар. 2016 г., 16:19

На кръглата маса

761 0 14

Животът ми е сякаш кръгла маса

с покривка от годишен календар.

Покривката е сива, без украса-

от Бога ми е тя годишен дар.

 

И храня се на нея със проблеми,

а хляба ми е полусух комат.

Пред мене има чаши две- големи,

за пиене по навика познат.

 

Във ляво чашата е пълна с грижи,

а вдясно с радост чашата стои.

По- често лявата в ръка се движи,

а празна- дясната, не ме пои.

 

Че лявата живота я допълва

и аз на глътки с нея пия най

А дясната пък рядко се напълва,

но я изпивам винаги докрай.

 

Една покривка сменям на година

и остарява моето место.

От пиене на радости и грижи

увяхва бавно моето листо.

 

А свършат ли дарените покривки

и празен ще остане моят стол.

И ще забравя женските усмивки,

защото ще съм само лъч и сол...

 

 

 

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Никола Апостолов Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Ето ме и мен!За пръв път посещавам страницата ви.Образно и безупречно разказвате.А като че ли в творбите на нас ,живялите малко повече,по правило има и малко тъга.....А пак по правило до някъде човек сам си пълни чашите....Само до някъде......
  • Чудесно! Поздрави за поезията!
  • Силна поезия!
  • Благодаря, Приятели! Изненадан съм и искрено се радвам, че харесвате и високо оценявате написаното!! Идеята ми хрумна, когато жена ми ме накара да изпера покривката, защото я изцапах по невнимание! Беше ми криво, но пък се роди това произведение! Желая ви хубави събота и неделя! Поздрави!!
  • Невероятен стих! Хвана ме за гърлото! Бъдете жив и здрав и с повече посягания на дясно!

Выбор редактора

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...