25.03.2016 г., 16:19

На кръглата маса

757 0 14

Животът ми е сякаш кръгла маса

с покривка от годишен календар.

Покривката е сива, без украса-

от Бога ми е тя годишен дар.

 

И храня се на нея със проблеми,

а хляба ми е полусух комат.

Пред мене има чаши две- големи,

за пиене по навика познат.

 

Във ляво чашата е пълна с грижи,

а вдясно с радост чашата стои.

По- често лявата в ръка се движи,

а празна- дясната, не ме пои.

 

Че лявата живота я допълва

и аз на глътки с нея пия най

А дясната пък рядко се напълва,

но я изпивам винаги докрай.

 

Една покривка сменям на година

и остарява моето место.

От пиене на радости и грижи

увяхва бавно моето листо.

 

А свършат ли дарените покривки

и празен ще остане моят стол.

И ще забравя женските усмивки,

защото ще съм само лъч и сол...

 

 

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Никола Апостолов Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Ето ме и мен!За пръв път посещавам страницата ви.Образно и безупречно разказвате.А като че ли в творбите на нас ,живялите малко повече,по правило има и малко тъга.....А пак по правило до някъде човек сам си пълни чашите....Само до някъде......
  • Чудесно! Поздрави за поезията!
  • Силна поезия!
  • Благодаря, Приятели! Изненадан съм и искрено се радвам, че харесвате и високо оценявате написаното!! Идеята ми хрумна, когато жена ми ме накара да изпера покривката, защото я изцапах по невнимание! Беше ми криво, но пък се роди това произведение! Желая ви хубави събота и неделя! Поздрави!!
  • Невероятен стих! Хвана ме за гърлото! Бъдете жив и здрав и с повече посягания на дясно!

Избор на редактора

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....