16 feb 2025, 10:35

На кръстопът 

  Poesía
98 5 14

Пристъпваме в познатите пътеки,
а ден след ден еднакви са за нас.
И неусетно бързо те изтекоха -
без цвят, без мирис, тихо и без глас.

 

Но всеки ден е кръстопът небесен,
безмълвно към промяна ни зове.
Забързани за избора си лесен,
остават глухи наште умове.

 

Да пъплим по познатото ни блазни –
без мъка, без усилие дори,
или да тръгнем, сетива изпразнили
далечни върхове да покорим.

 

Промяната на времето приемаме.
В мечтите си политаме без страх
и чувстваме, как старите проблеми
изгарят и остава само прах.

 

И чувстваме, как старите ни рани,
които ни боляха час след час,
зарастват, даже белег не остана,
в душата се запалва нова страст.

 

Откриваме познания и форми,
живяли в същността ни без живот.
Отваряме вратите неотворени,
през тръни и заблуди търсим брод.

 

Без капка жал за грешките си стари
заблудите превръщаме в мечти!
Отключваме тогава катинарите
и сме готови пак да полетим!

© Антоанета Иванова Todos los derechos reservados

La obra participa en el concurso:

Бъди промяната, която искаш да видиш в света »

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??