Пристъпваме в познатите пътеки,
а ден след ден еднакви са за нас.
И неусетно бързо те изтекоха -
без цвят, без мирис, тихо и без глас.
Но всеки ден е кръстопът небесен,
безмълвно към промяна ни зове.
Забързани за избора си лесен,
остават глухи наште умове.
Да пъплим по познатото ни блазни –
без мъка, без усилие дори,
или да тръгнем, сетива изпразнили
далечни върхове да покорим. ...