На кръстопът
Пристъпваме в познатите пътеки,
а ден след ден еднакви са за нас.
И неусетно бързо те изтекоха -
без цвят, без мирис, тихо и без глас.
Но всеки ден е кръстопът небесен,
безмълвно към промяна ни зове.
Забързани за избора си лесен,
остават глухи наште умове.
Да пъплим по познатото ни блазни –
без мъка, без усилие дори,
или да тръгнем, сетива изпразнили
далечни върхове да покорим.
Промяната на времето приемаме.
В мечтите си политаме без страх
и чувстваме, как старите проблеми
изгарят и остава само прах.
И чувстваме, как старите ни рани,
които ни боляха час след час,
зарастват, даже белег не остана,
в душата се запалва нова страст.
Откриваме познания и форми,
живяли в същността ни без живот.
Отваряме вратите неотворени,
през тръни и заблуди търсим брод.
Без капка жал за грешките си стари
заблудите превръщаме в мечти!
Отключваме тогава катинарите
и сме готови пак да полетим!
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Антоанета Иванова Все права защищены
