Защо ли ми дават такава задача - 
„Мисли позитивно, гледай с надежда!“
От тази задача ще се разплача,
а трябва усмихната да изглеждам.

От съвети премъдри вече ми писна.
От бодрячески лафове съм уморена.
Чувствата не могат да бъдат измисляни –
стават на лозунги – кухи, наперени...

Благодаря ви, мили другарчета! 
Знам, че стe с добри намерения, 
ала излишна енергия харчите.
Още съм жива, работя, пилея...

Не искам клишета и думи спестени, 

за плоски съвети оставам си глуха.
Излишно вървите на пръсти край мене,

фалшивото винаги чука на кухо.