14.05.2018 г., 20:55

На кухо

1K 1 1

 

Защо ли ми дават такава задача - 
„Мисли позитивно, гледай с надежда!“
От тази задача ще се разплача,
а трябва усмихната да изглеждам.


От съвети премъдри вече ми писна.
От бодрячески лафове съм уморена.
Чувствата не могат да бъдат измисляни –
стават на лозунги – кухи, наперени...


Благодаря ви, мили другарчета! 
Знам, че стe с добри намерения, 
ала излишна енергия харчите.
Още съм жива, работя, пилея...

 

Не искам клишета и думи спестени, 

за плоски съвети оставам си глуха.
Излишно вървите на пръсти край мене,

фалшивото винаги чука на кухо.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Цветка Колева Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...