14.05.2018 г., 20:55

На кухо

1K 1 1

 

Защо ли ми дават такава задача - 
„Мисли позитивно, гледай с надежда!“
От тази задача ще се разплача,
а трябва усмихната да изглеждам.


От съвети премъдри вече ми писна.
От бодрячески лафове съм уморена.
Чувствата не могат да бъдат измисляни –
стават на лозунги – кухи, наперени...


Благодаря ви, мили другарчета! 
Знам, че стe с добри намерения, 
ала излишна енергия харчите.
Още съм жива, работя, пилея...

 

Не искам клишета и думи спестени, 

за плоски съвети оставам си глуха.
Излишно вървите на пръсти край мене,

фалшивото винаги чука на кухо.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Цветка Колева Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...