31 jul 2007, 10:20

На леля Милка от Присово!!!

  Poesía
1.1K 0 7

Случайна среща,

днес съдбата предизвика.

Случайна среща,

детето днес възроди във мене.


Толкова любов, умиление, признателност,

толкова искреност, човечност, преклонение...

Много чувства събраха се на едно място!

И пред мен картина нарисува, светъл спомен:


Едно малко, болно дете,

безпомощно как в очите ти се вглеждаше.

Недоумяващо света около себе си,

нито колко е сериозна болестта му.


Протегна то към теб ръчички

и ти му подари любов -

майчина, истинска и всеотдайна,

ти го върна във света... но здраво!!!


Случайна среща силно развълнува

и моето, и твоето сърце...

И пак мечтана си остава тя във времето...

Мечтая отново да те видя някой ден!!!

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© ГАЛИНА ДАНКОВА Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Потръпнах ...
    Предопределена среща от съдбата.
    Дано имаш още много случвания с нея.

    Поздрав и усмивка.
  • Благодаря,Ани!
    Прегръщам те,мила!
  • Браво!
    Ти цялата си любов и всеотдайност, Галенце!
    Ето, за това те обичкам!
  • Благодаря ти от все сърце,мила Светле
  • Тази жена е любов,наистина остави един незаменим и прекрасен спомен в мен от детството ми!!!
    Тя ми помогна много!!!!
    Признателна съм й поне за още сто живота напред,както се казва.....
    Много я обичам!
    Много ценя коментарите ви и ви благодаря най-искрено!!!

Selección del editor

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...