На Лития
Чаша със приказен сън подарен,
взех я и стихче направих.
Звездно небе след топлия ден
своята нежност ми даде.
Тревата ухае, прозрачен е въздухът;
аз, замечтана в небето надничам.
във шепи събирам вълшебните мигове,
сън и мечти в реалност обличам.
Небето се смее - искрици прехвърчат,
луната мечтае и тича по пътя си -
сребриста пътека в морето чертае, ...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
Iniciar sesión
Registrarse