18 jun 2008, 7:17

На Лития 

  Poesía
1131 0 5
На Лития
Чаша със приказен сън подарен,
взех я и стихче направих.
Звездно небе след топлия ден
своята нежност ми даде.
Тревата ухае, прозрачен е въздухът;
аз, замечтана в небето надничам.
във шепи събирам вълшебните мигове,
сън и мечти в реалност обличам.
Небето се смее - искрици прехвърчат,
луната мечтае и тича по пътя си -
сребриста пътека в морето чертае, ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Емилия Миланова Todos los derechos reservados

Propuestas
: ??:??