На Лития
На Лития
Чаша със приказен сън подарен,
взех я и стихче направих.
Звездно небе след топлия ден
своята нежност ми даде.
Тревата ухае, прозрачен е въздухът;
аз, замечтана в небето надничам.
във шепи събирам вълшебните мигове,
сън и мечти в реалност обличам.
Небето се смее - искрици прехвърчат,
луната мечтае и тича по пътя си -
сребриста пътека в морето чертае,
целуват се влюбени в лунно сияние.
В прозорец отворен гледам и сричам,
мисля във рими, след стихчета тичам -
нищо особено. Просто нареждам
мисли и чувства - как ли изглеждат?
На моята приятелка Лития, с обич :-)
Чаша със приказен сън подарен,
взех я и стихче направих.
Звездно небе след топлия ден
своята нежност ми даде.
Тревата ухае, прозрачен е въздухът;
аз, замечтана в небето надничам.
във шепи събирам вълшебните мигове,
сън и мечти в реалност обличам.
Небето се смее - искрици прехвърчат,
луната мечтае и тича по пътя си -
сребриста пътека в морето чертае,
целуват се влюбени в лунно сияние.
В прозорец отворен гледам и сричам,
мисля във рими, след стихчета тичам -
нищо особено. Просто нареждам
мисли и чувства - как ли изглеждат?
На моята приятелка Лития, с обич :-)
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Емилия Миланова Всички права запазени
