НА ЛЬОЛЕТО

Беше излязла в малкото коридорче извън стаята си. Клекна и се облегна на
стената. В тъмното не се забелязваха навлажнените й очи. Погледна към дисплея на
телефона си и призвъня на някого. След малко телефонът звънна. - Льоле… как си,
Льоле? Аз… само да те чуя, защото ми липсваш… Много те обичам, нали знаеш… -
чула гласа на Льоло, тя се отпускаше. Напрежението, което успяваше да овладява
досега започна да взима надмощие над нея. Гласът й се разтрепери и закапаха
сълзи по колената й. – Льоле, чувствам се много зле. Всичко тук е ужасно. Да,
знам, че трябва да ги разбирам. Опитвам се, но не мога. Не искам да съм част от
всичко това. - Трябва да можеш, Коте. Сама го изгра. - Но тук е противно.
Отвръщава ме. - Знаеше, че ще е така. Не бягай от познанието, което вече имаш.
Знаеш също, че ако сега избягаш от изпитанието – същата ситуация ще те преследва
в живота, докато не я завършиш докрай. И колкото по-късно става, толкова
по-трудно ще бъде. От известно време вече ме разбираш какво имам в предвид. Това
са омагьосаните кръгове, в които хората често попадат. Натрупала си карма, която
трябва да изчистиш да се освободиш. - Може би не трябваше да идвам тук. - Защо
дойде тогава? - Реших, че е шанс на съдбата. Бях и любознателна. Преди това са
ми разказвали много за това. Знаех предварително, че не е за мен… До кога ще
бягам от същността си? - Имала си нужда от това знание. За да осъзнаеш. Стремим
се към Бога, но за да стигнем до него, трябва да разбираме всяка една частица от
случващото се. Така придобиваме висшия разум. А това е същността на Бога. Ти,
Коте, дойде тук, защото се нуждаеш от това познание. То ще те направи по-цяла,
по-плътна, по-силна, по-уравновесена. - Значи не е грешно, че отново съм на
неподходящото място. - Възможностите, шансовете в живота (в земния живот) – това
са стремежите и потребностите на собствената ти душа. Тя привлича случващото се,
за да стигне до Бог. - Льоле, къде си? Трудно ми е, когато не те виждам. - Може
би трябва да ти е трудно :) Важното е, че ме чувстваш и чуваш. Аз съм в този, от
когото имаш нужда сега. Но аз съм цялото Ти, което трябва да осъзнаеш
постепенно. Защото ти трябва да разбираш и най-малката частица от себе си;
защото ти и всичко около тебе е божие творение. - Ако всичко е резултат от
стремежите ми…. Всъщтост ти беше и в Сончето – съквартирантката ми, нали? - За
малко – да. - Ако чрез стремежите си се отричам от Бога – не е ли това грешка?
Не съм ли виновна? Защо си ти до мен тогава? - Не си преживяла достатъчно, за да
разбереш това. - Льоле, нали знаеш, че те обичам. Прости ми за грешките, моля
те. Бъди до мен, за да имам сили да вървя по пътя си. Чао Льольо. - И аз те
обичам. Чао Котенце. Тя прекъсна телефонния разговор. Погледна дисплея: - Пак ще
ми се кара Льольо, че съм направила голяма сметка за телефона. Влезе в стаята и
започна да се подготвя. Трябваше да отиде до Университета.