12 jun 2004, 10:43

На лов 

  Poesía
1071 0 2
Бях в едно луксозно заведение
имах супер настроение
и като разгонена лъвица
щях да схрускам лъвчетата като пица.

В заведението беше ясно,
бутаха се дупета на тясно.
Знаех моето е някъде в тълпата,
как да го открия в гъсталака?

Погледа ми спря-далечна маса,
в ляво,беше страшна-
пънче с два стола,
картинка ужасна.

Смигнах хитро на парцали,
ще ловувам мъжки твари!
С крачка...две и бях отсреща,
гледах мойта жертва със надсмешка.

Пооблизах устни жадно,
пир ще падне беше ясно,
много време вече мина,
този няма да подмина.

© Весела Йотова Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
  • Наистина не пасва много добре,но чесно казано това беше основата,за да се появи всичко останало.Ще помисля все пак за по-добър вариянт.
  • Забавно е
    "Погледа ми спря-далечна маса,
    в ляво,беше страшна-
    пънче с два стола,
    картинка ужасна"-
    Има нужда от поправка.
Propuestas
: ??:??