Нощта надникна в моя прозорец
и със студена ръка денят ми изтри.
Някаква врата изплака затворена,
дневният шум уплашен се скри.
Звезди любопитни ме наблюдават,
искам да се скрия от техните очи,
но напразно. В плен им се оставям,
чаровни са... Ах тези звезди...
А луната прилага стар изпитан трик,
с дъжд от спомени тя ме облива
и в тишината дочувам твоя вик –
"До скорошна среща, не тъжи любима..."