Нощта надникна в моя прозорец
и със студена ръка денят ми изтри.
Някаква врата изплака затворена,
дневният шум уплашен се скри.
Звезди любопитни ме наблюдават,
искам да се скрия от техните очи,
но напразно. В плен им се оставям,
чаровни са... Ах тези звезди...
А луната прилага стар изпитан трик,
с дъжд от спомени тя ме облива
и в тишината дочувам твоя вик –
"До скорошна среща, не тъжи любима..."
© Пенелопи Клисурска All rights reserved.
Anita765
Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
paloma66
> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...
nikikomedvenska
Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...
argonyk
Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
