Нощта надникна в моя прозорец
и със студена ръка денят ми изтри.
Някаква врата изплака затворена,
дневният шум уплашен се скри.
Звезди любопитни ме наблюдават,
искам да се скрия от техните очи,
но напразно. В плен им се оставям,
чаровни са... Ах тези звезди...
А луната прилага стар изпитан трик,
с дъжд от спомени тя ме облива
и в тишината дочувам твоя вик –
"До скорошна среща, не тъжи любима..."
© Пенелопи Клисурска All rights reserved.
askme
Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...
imperfect
Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...
Anita765
Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...
argonyk
Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...
Синьо.цвете
Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...
paloma66
Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
