Колко ми липсваш - не знаеш,

затварям очи - омайно ухаеш...

на спокойствие и очарование,

на дива сладост и обаяние...

Объркана съм, тъжна, и зная,

че това е пътека към края,

но адски свеж и нежен образ пазя -

обичах те, не мога да те мразя!

Лицето ми сияйно грейва,

тъгата мигом се разсейва

само като си представя,

как прегръдката ти ме стопява.

Забравям грижи и проблеми,

разбирам, че не са големи,

на тайно място душата пренасям,

вълшебството на дните във вихър ме понася.

И знай, че няма причина и сила,

дори болката от края не би ме сломила.

Щастлива съм, защото те познавах,

горях със теб, но друг унищожавах.