На любимия поет
Колко ми липсваш - не знаеш,
затварям очи - омайно ухаеш...
на спокойствие и очарование,
на дива сладост и обаяние...
Объркана съм, тъжна, и зная,
че това е пътека към края,
но адски свеж и нежен образ пазя -
обичах те, не мога да те мразя!
Лицето ми сияйно грейва,
тъгата мигом се разсейва
само като си представя,
как прегръдката ти ме стопява.
Забравям грижи и проблеми,
разбирам, че не са големи,
на тайно място душата пренасям,
вълшебството на дните във вихър ме понася.
И знай, че няма причина и сила,
дори болката от края не би ме сломила.
Щастлива съм, защото те познавах,
горях със теб, но друг унищожавах.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Фиона Всички права запазени
