На любимия поет
Колко ми липсваш - не знаеш,
затварям очи - омайно ухаеш...
на спокойствие и очарование,
на дива сладост и обаяние...
Объркана съм, тъжна, и зная,
че това е пътека към края,
но адски свеж и нежен образ пазя -
обичах те, не мога да те мразя!
Лицето ми сияйно грейва,
тъгата мигом се разсейва
само като си представя,
как прегръдката ти ме стопява.
Забравям грижи и проблеми,
разбирам, че не са големи,
на тайно място душата пренасям,
вълшебството на дните във вихър ме понася.
И знай, че няма причина и сила,
дори болката от края не би ме сломила.
Щастлива съм, защото те познавах,
горях със теб, но друг унищожавах.
© Фиона All rights reserved.
