***

21 feb 2016, 10:43 2016-02-22T08:18:51+02:00

Poesía

424 0 0

Падат разложени люспите на страха ми...
Удар след удар и аз олеквам...
Какво ме задържа тука
близо до тежката плът на земята?
Черупките на гнева ми се разпукват
и аз с нови очи поглъщам нещата,
които имитират смъртта...
Кой, кой би ме принудил да вярвам,
че след края е наистина тя

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

***

Искате да прочетете повече?

Propuestas