6 ago 2011, 10:07

На М. 

  Poesía » De amor
1018 0 15

 

Разхвърлих този пъзел с гневен жест,

дори прокъсах няколко парчета

и не заради чуждите мъже,

и не заради нечия утеха.

Разхвърлих го, защото не простих

безкрайното пропускане на мигове

и всеки недописан влюбен стих,

за който ти така и не попита.

Умираше душата ми по малко

след всяко неизречено ''обичам те''.

И щеше да е много, много жалко,

ако не знаех, че без теб съм... ничия.

Ако не вярвах, че горя в очите ти,

едва ли щях до днес да разбера,

че всъщност в премълчаното ''обичам те''

е най-неукротима любовта...

 

 

© Яна Вълчева Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??