На М.

6.08.2011 г., 10:07 ч.

Поезия » Любовна

5.0 / 11

1215 0 15

Разхвърлих този пъзел с гневен жест,
дори прокъсах няколко парчета
и не заради чуждите мъже,
и не заради нечия утеха.
Разхвърлих го, защото не простих
безкрайното пропускане на мигове
и всеки недописан влюбен стих,
за който ти така и не попита.
Умираше душата ми по малко
след всяко неизречено ''обичам те''.
И щеше да е много, много жалко,
ако не знаех, че без теб съм... ничия. ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

Предложения

Да бъде
Страх

Повиках те от тъмната си бездна, в която бях затворник на смъртта. Яви се ти и с любовта превзе ме -...
Разпродажба на спомени

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...
(Не)написано

Изписах и последните си листи. Мастилото отдавна май изсъхна. Остана само този лист... И мислех със ...

Още произведения »