На М.
Разхвърлих този пъзел с гневен жест,
дори прокъсах няколко парчета
и не заради чуждите мъже,
и не заради нечия утеха.
Разхвърлих го, защото не простих
безкрайното пропускане на мигове
и всеки недописан влюбен стих,
за който ти така и не попита.
Умираше душата ми по малко
след всяко неизречено ''обичам те''.
И щеше да е много, много жалко,
ако не знаех, че без теб съм... ничия.
Ако не вярвах, че горя в очите ти,
едва ли щях до днес да разбера,
че всъщност в премълчаното ''обичам те''
е най-неукротима любовта...
© Яна Вълчева All rights reserved.
