Aug 6, 2011, 10:07 AM

На М. 

  Poetry » Love
1013 0 15

 

Разхвърлих този пъзел с гневен жест,

дори прокъсах няколко парчета

и не заради чуждите мъже,

и не заради нечия утеха.

Разхвърлих го, защото не простих

безкрайното пропускане на мигове

и всеки недописан влюбен стих,

за който ти така и не попита.

Умираше душата ми по малко

след всяко неизречено ''обичам те''.

И щеше да е много, много жалко,

ако не знаех, че без теб съм... ничия.

Ако не вярвах, че горя в очите ти,

едва ли щях до днес да разбера,

че всъщност в премълчаното ''обичам те''

е най-неукротима любовта...

 

 

© Яна Вълчева All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??