20 jun 2015, 19:55

На М.

  Poesía » Otra
1.1K 0 3

Някъде там,

плаче самотна китара

и чува се зов за любов,

някъде там,

на малка самотна гара,

отиде си един живот.

 

Отиде си един живот,

изпълнен с болка и тъга,

отиде си една душа,

непознала още любовта.

 

Непознала страстите порочни,

разкъсващи плътта,

непознала чувствата дълбоки,

изпълващи духа.

 

Някъде там,

отново се чува зов за любов,

някъде там,

броди сянка на отминал живот.

 

И пак се чува плач на китара,

някъде там на малка самотна гара!!

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Благодаря! Най-силните творби се раждат от болката и страданието!Нали?!? Болка е когато млади хора си отиват без време от този свят!
  • МНОГО СИЛЕН СТИХ!
  • !!!...

Selección del editor

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...