Някъде там,
плаче самотна китара
и чува се зов за любов,
някъде там,
на малка самотна гара,
отиде си един живот.
Отиде си един живот,
изпълнен с болка и тъга,
отиде си една душа,
непознала още любовта.
Непознала страстите порочни,
разкъсващи плътта,
непознала чувствата дълбоки,
изпълващи духа.
Някъде там,
отново се чува зов за любов,
някъде там,
броди сянка на отминал живот.
И пак се чува плач на китара,
някъде там на малка самотна гара!!
Katriona
Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...
paloma66
АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...
imperfect
Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...
argonyk
Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
