Някъде там,
плаче самотна китара
и чува се зов за любов,
някъде там,
на малка самотна гара,
отиде си един живот.
Отиде си един живот,
изпълнен с болка и тъга,
отиде си една душа,
непознала още любовта.
Непознала страстите порочни,
разкъсващи плътта,
непознала чувствата дълбоки,
изпълващи духа.
Някъде там,
отново се чува зов за любов,
някъде там,
броди сянка на отминал живот.
И пак се чува плач на китара,
някъде там на малка самотна гара!!
paloma66
> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...
nikikomedvenska
Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...
imperfect
Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...
Синьо.цвете
Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...
Katriona
Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...
argonyk
Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
