Jun 20, 2015, 7:55 PM

На М. 

  Poetry » Other
769 0 3

Някъде там,

плаче самотна китара

и чува се зов за любов,

някъде там,

на малка самотна гара,

отиде си един живот.

 

Отиде си един живот,

изпълнен с болка и тъга,

отиде си една душа,

непознала още любовта.

 

Непознала страстите порочни,

разкъсващи плътта,

непознала чувствата дълбоки,

изпълващи духа.

 

Някъде там,

отново се чува зов за любов,

някъде там,

броди сянка на отминал живот.

 

И пак се чува плач на китара,

някъде там на малка самотна гара!!

© All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
  • Благодаря! Най-силните творби се раждат от болката и страданието!Нали?!? Болка е когато млади хора си отиват без време от този свят!
  • МНОГО СИЛЕН СТИХ!
  • !!!...
Random works
: ??:??