Някъде там,
плаче самотна китара
и чува се зов за любов,
някъде там,
на малка самотна гара,
отиде си един живот.
Отиде си един живот,
изпълнен с болка и тъга,
отиде си една душа,
непознала още любовта.
Непознала страстите порочни,
разкъсващи плътта,
непознала чувствата дълбоки,
изпълващи духа.
Някъде там,
отново се чува зов за любов,
някъде там,
броди сянка на отминал живот.
И пак се чува плач на китара,
някъде там на малка самотна гара!!
Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...
Anita765
Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...
Синьо.цвете
Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...
paloma66
АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...
imperfect
Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...
askme
Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
