20.06.2015 г., 19:55

На М.

1.1K 0 3

Някъде там,

плаче самотна китара

и чува се зов за любов,

някъде там,

на малка самотна гара,

отиде си един живот.

 

Отиде си един живот,

изпълнен с болка и тъга,

отиде си една душа,

непознала още любовта.

 

Непознала страстите порочни,

разкъсващи плътта,

непознала чувствата дълбоки,

изпълващи духа.

 

Някъде там,

отново се чува зов за любов,

някъде там,

броди сянка на отминал живот.

 

И пак се чува плач на китара,

някъде там на малка самотна гара!!

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Благодаря! Най-силните творби се раждат от болката и страданието!Нали?!? Болка е когато млади хора си отиват без време от този свят!
  • МНОГО СИЛЕН СТИХ!
  • !!!...

Избор на редактора

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...